Имал ли си приятелка, с която сте живели заедно? С която си мечтал за уютен пристан, общо щастие, три розовобузести дечица и тем подобни неактуални дреболии? внимавай за какво мечтаеш, защото може да се сбъдне, предупреждава с тревога Мартин Карбовски

не, наистина, по-добре никога не си и помисляй да мечтаеш за нещо подобно. Или поне я дръж далече от себе си, каквато и да е тя: принцеса, капитанска дъщеря или рядък и скъп вид северно-кавказки муфлон. Ама няма "тя беше красива и исках да се оженя за нея"! По добре иди в Чуждестранния легион, запиши се в МЕИ или си направи транссексуална операция - само и само да се отървеш от нея. Няма такива работи като "искам да имам деца от тази жена!" Ти просто си луд човек - с децата се случва само

едно в продължение на 40 години: първо ти си ги биеш у главата (защото не знаеш какво да ги правиш), после те тебе те бият у главата (щото не знаят какво да те правят). Край на илюзиите!

фаза 1 - сексуално омръзване Тъкмо разровиш и откриеш къде е клиторът на една жена и тя вземе, че ти стане безинтересна. Принципно повечето мъже, aко се постараят, наистина могат да накарат една жена да крещи. Страшното идва, когато жената се научи да крещи и започне да изисква оргазъм след оргазъм, a мъжът се вибраторизира. Напоследък се получи обратен сексуален расизъм - всички жени вече са прочели как могат да бъдат задоволени и непрекъснато правят рекламации, щото "не се правели така нещата в живота!" (пишело го в "Жълт труд", "За жената", etc.) Ало, мис, баба ти без оргазъм девет деца е родила, ти от девет оргазъма едно житейско прозрение не успя да родиш! Ето как идва първото скарване. Но вместо двамата да използват този пратен от съдбата скандал и да се разделят като хора на свободната любов, те решават, че ако заживеят заедно - нещата ще се подредят от само себе си.

фаза 2 - от-само-себе-си друг път Или се женете веднага и емигрирайте заедно, или въобще не я докосвай с пръст! Тя идва в твойта приятно разхвърляна квартира и почва да подрежда. Репетира заедно с теб семеен живот, който всъщност смята да води с някой друг. Ужас! Жените са като автомобилите - никога не остават нови и лъскави и само с излизането от салона и влизането при теб цената им пада с хиляда марки. Ужасът идва от това, че рано или късно всяка жена и кола поляга в двора на мъжа и почва да ръждясва. И никой никога вече не я кара! Ето за тази репетиция става дума! И ти, и тя си губите времето! Тя репетира за първите наченки на ръжда, а ти се чудиш това ли е прехваленото щастливо съжителство... Тук е особено важен "въпросът за властта". След като двама души ползват една тоалетна, теоретично има вероятност да им се приходи по едно и също време. Съвременното общество дава път на жената, а тоалетната нa съвременното общество, образно казано, е само една. Въпросът за властта е решен отново погрешно и несправедливо от-само-себе-си. Тя ще е първа. Окей, обаче поне да можеше да пере... окей, нека да не може да пере, но поне да не се присмива... окей, къде ми е уокмена, отивам да се разхождам. Познавам един човек, с когото всичко това се случи. Той, как да ви кажа, дефецира в асансьора на блока си, защото жена му се била разпищолила в кенефо-банята и не излизала оттам вече час и 45 минути. После същият този човек под одобрителните погледи на съседите крещя какво е това безобразие в този блок и почисти с погнуса собственото си дело. Хората много започнаха да го уважават след тази случка. Ето в какво се превръщат мечтите.

фаза 3 - забележимите гадни дребни неща В истински мъжките квартири никой не мете и не събира косми. Когато обаче живееш с една жена, нещата са различни. Космите й почват да пречат! Е, проблемът не е нерешим. Човешки й предлагаш да си обръснете главите, но тя нещо не е навита и ти вика, че се шегуваш. Когато ти леко развеселен бръкнеш в канала на банята и оттам извадиш нещо като Чубака, но много по-космато, тя се обижда и казва, че на тебе пък ти миришат краката. Окей. Тя победи. Пак. Хак да ти е! Ако беше спал с нея само първия път, тя никога нямаше да разбере, че ти миришат краката, защото тогава, ако си спомняш, ти го направи без да си сваляш обувките. Сега обаче тя вече знае твоята ужасна тайна. И това я кара да бъде още по-нагла - вече си изхвърля "еври-мантчетата" в тоалетната чиния. Тези еври-мантчета са с крилца. Обаче трябва да им направят и опашки, защото не щат да плуват и ще запушат тоалетната. Окей - ти ги вадиш. С пръсти, дилаф или с помощта на две вилици. При това положение по-добре е ти да миеш и приборите, нали?! Ето, в това се превръщат мечтите.

фаза 4 - храна Когато човек живее с една и съща жена - той пълнее. Ако всяка вечер си поръчва проститутки - отслабва. Просто и ясно като физика на пещеристите тела. Окей, тя започва да готви. И това е добро. Наистина вярвам в това добро, което прилича на добре обмислено убийство - да запушиш на един мъж сърдечните клапи с помощта на сметана, шоколад и тесто. Ако това продължава цял живот, добре: нека напълнеем заедно и умрем в един и същи ден. Но пак ти казвам - това е репетиция, а храната е реквизит. Никой няма намерение да те гледа като писано яйце. Съвременната жена чака да й дойде настроение - за да сготви, за да почисти, за да попере и прочие неща, които майките правят с неудоволствие, но редовно. Съвременната жена променя ТВОЯТА схема на живот и ритъма на мозъчната ТИ дейност. Отваряш хладилника един ден и виждаш - красота: зареден е с тънки френски фромажчета, дебели бански старци, бразилско родицио, патладжани, пълнени с пъдпъдъци, желирани свински езици... Има даже шарена сол с чубрица, расла на връх Перелик и прясно обелен петрохански чесън! О, тя чудесно знае, че без чесън истинските мъже трудно могат да преглъщат коравия залък на камамбера и пълнозърнестия хляб, потопен в соса на яхнията от чучулигови езици. Колко е хубаво това да се случва! Обаче за мъжа това е играта, наречена "пълнен хладилник", която наподобява играта на червея пред останалия кожа и кости неженен дунавски толстолоб. Ако това е всеки ден - нека да бъда осъден на тази бавна холестеролна смърт! Но това е само два пъти в годината. През останалото време в ТВОЯ хладилник има парче салам Камчия (нагризано от нея - по захапката се познава), миризлив плик с маслини, продупчен от нейните малки сладки пръстета, парче атрофирал лимон (против скорбут) и много джин. Тя обича джин. Когато й намекнеш, че самостоятелното ти съществуване по нищо не се различава от съвместното ви съществуване, тя ти напомня рязко един важен за тебе довод. Че тя те е измъкнала от лайната на ергенската ти самота и хладилна празнота. Тогава ти й разказваш приказката за умрялото от студ птиче. Едно птиче умряло от студ и паднало на пътя. Минала една крава и се изсрала върху му. От топлината птичето се съживило и почнало да чурулика, че е живо. Чула го една котка, извадила го от говното - и го изяла. Изводът от тази история е, че не всеки, който те осере, ти прави лошо. И не всеки, който те вади от говното, ти прави добро. И още нещо имаше като поука: когато си до шията в говна, недей да чуруликаш много-много. След тази история приятелката ти те гледа с погледа на майка ти и ти очакваш да чуеш от устата й най-честите майчини думи. А те са: "...от парче месо съм те отгледала". Вместо това тя те пита в какво се превръщат мечтите. И ти не знаеш още, но това, в което те се превръщат, явно не мирише добре.

фаза 5 - сън Когато спи, тя похърква. Обичаш до полуда нейното детско хъркане, обаче мразиш тя да спи. Затова и онова, в което я обвиняваш всъщност е, че когато хърка - тя спи! Тя заспива върху всичко - върху канапе, стол, върху разтворена книга, върху теб пред телевизора. Заспива върху Набоков, пред Годзила, на Първа кръв даже, въпреки че Тед Кочеф ти е съученик от гимназията (примерно). Тя просто обича да спи. Ти заспиваш винаги към 3 часа, след като са минали по-интересните сцени по порноканала. В такива моменти ти идва да я събудиш с крясъци и нежно да й посочиш какво правят случайно срещнати жени на далеч по-отвратителни от теб мъже. Има го документирано и го пускат всеки ден след 1.30. По това време обаче тя спи върху изтръпналата ти ръка и топлата й детска слюнка бавно застива върху кожата на лакътя ти. Вярно, това е идилия и на теб ти харесва. Тогава защо гледаш това гадно порно и винаги те е страх, че от екрана лелката изведнъж ще се обърне към теб и на чист английски ще те попита: - "Из дис уат дриймс търн инто, дууд? A?!... Не, кажи ми - в това ли се превръщат мечтите?..." После ще се обърне и ще продължи по сценария.

фаза 6 - криза в жанра Тя винаги спори с теб. В спора истината се ражда, умира от глад за смисъл и почва да смърди ужасно. Приятелката ти обикновено е художничка, манекенка (от умните), режисьорка в НАТФИЗ или сайбър-ученичка. Тя започва изреченията си с думите: "Един Полак никога не би... Един Боно... Един Метерлинк... Един Кийт Флинт..." Никога не говори за "Един Ривалдо... Един карданен вал... Едно педерасче от казармата... Една барманка". Което е нормално. Обаче когато се стигне до сърдене, рев и викове заради проблема "чалга" примерно, тогава разбираш, че си сбъркал понятията "концепция" и "контрацепция". Вече не ти се иска да зачеваш спорове! Иска ти се да използваш концепция само при нейното забременяване, докато контрацепция да прилагаш само що се отнася към Фелини, Гротовски, Манделщам, театъра на пълния екшън и някой си Спазмалгон, за когото тя твърди, че е гръцки лекар, епоним на лекарството. Ти настояваш, че все пак това е аналгетик, но явно си се объркал, защото тя твърди, че е бил любовник на Анаксимандър... Какво нещо, човече - с нея вече не може и да се пие спокойно, примерно защото европейското кино е в упадък. Не, това за нея не е повод за пиене, а било повод да се замислим! Сърце не ти дава да я обвиниш, че нейното изкуство или начин на забавление е просто очерупчено и самодостатъчно. То си е за нея и единственото, което прави, е да й пречи да се научи да готви. Няма да й го кажеш, нали?! Наистина, не го прави. Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей. Трябва да сме джентълмени, дори и да ни идва да вием срещу луната.

фаза 7 - светът Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с теб, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, както във филма Американско сватбено одеало. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и закачаш сервитьорките, тя ти вика "кво ти става?!" Ти сваляш нейни приятелки, тя вика, че това си е само твой проблем. Окей, какво още не сме правили?! Аха - не сме се сбили с охраната! Окей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди, че количеството бой, употребено върху теб, не е равностойно на неприличното ти държане. Трябвало е още да те бият. Тя ти казва: "Заслужил си си го!" Ти си предаден, брат. Ти, който си готов всяка вечер да подлагаш уста за нейния златен дъжд, редувайки го с федерос - тебе те предадоха. Ти, който си очаквал топли думи (като в happy end), студени компреси (като в ER), целувки по подутата си уста (като в Диво сърце) и песен за лека нощ (като в Сънчо) - тебе те предадоха. Не е голяма работа, но все пак на мен ми е важно как се чувстваш. И това не е краят. Прибирате се като гръмоносни облаци в йоносферната си кошарка и между вас прехвърчат болезнени волтови дъги. Тя си взима раничката от Fila или NorthFace и казва, че не може да живее с такъв идиот. Това си го чувал често и то не е най-страшното. Най-страшното е, че се опитваш да я спреш. Е, точно в този момент, докато ти я спираш да не си отиде "от теб", се случва най-страшното. Тя те пребива с малките си юмручета, зъбки, ноктета и фини ритници. Ти не смееш да я удариш. Защото ако я удариш, тя наистина ще се махне или в по-добрия вариант - може ченгетата да те приберат. Всъщност всички знаем много добре, че не я удряш поради една единствена причина: нея много ще я заболи, но теб - още повече. Е, това вече е краят. Сдобрявате се, обаче не се сдобрявате всъщност. На сутринта гледаш синьозеленото си тяло и решаваш да се хвалиш пред приятели колко много са те били. Какво друго да измислиш?! После преглеждаш щетите и виждаш, че една от пръчките-дъги на матрака е счупена. Една счупена дъга на матрака, който не е бил ползван като тепих за нежности, както някога. Трябва ли да чакаш, докато ти и тя счупите всички дъги на матрака от бой? Не трябва. Никой не си представя мечтите си като изтърбушен и хлътнал матрак. Но те точно в това се превръщат.

последна фаза Мъжете рядко обичат истински. Истината е, че в каквото и да се превръщат мечтите, ако човек обича една жена, той винаги ще й се обади и ще каже "липсваш ми!" Мисля все още, че е редно всеки мъж да го направи. Нищо, че мечтите на този свят винаги се превръщат в дяволзнаекакво и са си ебалипуткаталелина. Просто ти се ще тя да се върне. Това - честито! - отново са мечти