Карбовски изследва работното място и открива, че освен за компютърни гейм-турнири, офисът е крайно подходящ терен и за, хм, съвокупление

Чукането създава проблем? Така е - големи проблеми! Когото и да чукаш, както и да го чукаш - после се оказва, че трябва или да се криеш по телефона, или да заминеш за провинцията. Понякога се налага след чукане направо да емигрираш или да влезеш в политиката. Въпреки че технологията на чукането е приятна и проста, тя трябва да бъде обяснена, защото никой в самото начало не очаква от чукането каквито и да било проблеми. От мъжка гледна точка чукането представлява последователност от конкретни задължителни действия, които водят до един що-годе очакван резултат. При мъжа е задължително да му стане, да влезе в един презерватив и да свърши. При жената задължителни неща няма, освен онези толкова нужни тихи стонове, които правят мъжа уверен в себе си. И двамата партньори би трябвало да действат по схемата "обичам те дотук" и да се разделят по-живо, по-здраво. И двамата партньори би трябвало да не усложняват нещата, да не му мислят толкова много и да продължават да мислят само за чукане. Но никога не се получава - чукането наистина носи проблеми. Винаги е така, дори познавам един човек, чийто партньор е лъжица - те двамата също си имат своите сръдни. Но! Има една свободна безмитна зона в сексуалните отношения. Едно място, където чукането е далавера без особени законови последствия, точно както в безмитните зони. Там, където вместо да влизаш в презерватива и после да ти правят проблеми, просто влизаш в един офис и чукаш. Това е свръх-секретната зона на офисният секс.

вече сте го правили, нали? Рано е да се каже. В офиса чукането наистина е безопасно и то - именно в социален смисъл. Чукането на работното място на практика е чукане на най-социализиращото място: in-to-the-job, което превръща обикновените офиси в доста приятен терен. Това е като да си терорист под егидата на мироопазваща операция. Или като да си филмов герой в Синята бездна, където всички работят усилено, за да умрат изядени от умни акули и да страдат покрай това. Никой обаче не може да ни излъже - всичко това е наужким. Така стават хубавите неща: умираш от работа наужким, а зад камерата изчукваш статистите поред. Те така или иначе скоро ще бъдат изядени от някоя по-умна от тебе акула. В повечето офиси на планетата доста неща също са наужким. Хората щъкат, работят, изкарват пари, докарват пари, най-често губят нечии пари и през цялото време гледат да намажат единствено в сексуално отношение. Ако трябва да говорим за работа - работа се върши единствено и само в мъжки екипи, които след един апогей в бачкането се разпадат. Разпадат се просто защото мъжете започват твърде много да мислят за секс - или в най-добрия случай завързват мъжки приятелства, които доста пречат на работата.

Офисът наистина е обетованата земя на тайния и неангажиращ секс. Там активно действат Двамата Служители - незнайните войни на сексуално-обществената свобода. Сред закачки, нишани и пускане на ефирни сексуални въдици, всеки един екип и колектив се саморазпределя на "зони". Основният гръбнак на тези зони е релацията "шеф-секретарка". В определени офиси последната е известна и като "секуртарка". Има шефове, които наистина не си чукат секретарките. Но няма такива секретарки, които да не го правят в офиса. Няма офиси, в които поне един път на ден някой да не е заклещен и убеждаван, че е хубаво работата да продължи и "довечера у нас". Няма кастинг за каквато и да е длъжност без тайни помисли към кандидатите. Тези неща обаче не излизат на повърхността. Дори има такава зависимост: - колкото по-строг е един кастинг, толкова по-голяма е вероятността работодателят да носи строги червени жартиери под строгия си костюм. Всичко това е хубаво. Всичко това е чудесно, защото колкото и на социалния homo sapiens да му се работи, ако му кажеш, че е забранено да мисли за чукане на работното място, му става криво, а sapiens-ът му започва да се бунтува. Та нали освен за пари, той е излязъл от уютната сексуална ниша на личния си живот, за да потърси нови хора. Пък и цялата офис-структура, йерархичната същност на офиса просто програмира една приятна и изискана сексуална свобода, за която най-важното е: никой не знае за нея със сигурност. Освен Двамата Служители, но те винаги знаят само за себе си - това им е достатъчно.

кой кого? Казвам ви - никой не знае. Ако беше ясно, това просто щяха да се превърнат в едни скучни полови приятелства, чиято основна тръпка щеше да се изгуби. Красотата на секса-в-офиса е в неговата забрана. Огледайте се скришом, докато тайно прелиствате списанието си. Онова, което знаете за секса във вашия офис, е само върхът на айсберга! И в голяма степен е свързано само с вашите сексуални предпочитания. Във вашия офис непрекъснато се подхвърлят изключително тъпи шеги на тема "сексове-мексове". Това е само димът на огъня. Ако сложите очилата на знанието, ще видите ужасни неща - работодателят (у нас той в 99 % от случаите е мъж) си е назначил т. нар. "линейка" - момиче за всичко, с което винаги можеш да го направиш, ако не ти се отвори парашута другаде. Тя, "линейката", е много полезна за секса във всеки офис със санитарните си и социални функции - така шефът не е много нервен и най-вече - не закача прекалено сериозно останалите си колежки и работнички. Това е адски важно, защото дава на Двамата Служители шанса да бъдат двама, а не да се мъчат поотделно. Другото, което лъсва веднага, е, че ниските нива във фирмата се опитват да набарат секретарката веднага след шефа. Това е абсолютно естествено, като се има предвид, че шефът е избирал секретарката и реално тя е лицето на офиса, което всеки би искал да притисне в скута си. И друго ще забележите - жените с власт в офиса са или възрастни, или лесбийки. Мога да се хвана на бас. Те са просто необходимият контрапункт на офисния секс - внимавайте да не ви хванат. Ако шефът постави в който и да е офис скрити видеокамери, ще полудее от яд. Нещата, които могат да се видят, когато Двамата Служители останат насаме, наистина са потресаващи. За една обедна почивка те могат да поставят абсолютни рекорди. Най-тъжното е, че от статистиката се стига само до един извод: в офиса най-малко чука шефът, но за него се знае най-много. Знае се дори повече от това, което наистина е направил. Тъжно е, нали?

пречи ли работата на чукането? Трудно е да се каже. Общо взето, в един офис не може без работа. Забелязал съм, че дори и никой нищо да не върши в един офис, работата понякога сама се придвижва и си се върши без особената намеса на служителите. Знаете, че има много случаи, в които служителите просто пречат на една работа да се свърши. Докато със секса в офиса въобще не е така. Трябва да бъде организиран, мотивиран и пазен в тайна повече от самата фирмена тайна. Някои шефове далновидно набират два типа хора - едните се наемат за конкретна работа, другите - с ясната цел сексуалният живот в офиса да върви. От нашенските мъдрости е популярна следната: "Не си вади оная работа там, където си вадиш хляба". Тази мъдрост трябва да се ревизира, защото вече е ясно кое е първичното - има хора, които ходят на работа само и само, за да си извадят оная работа - те проблеми с хляба нямат! Има и друга мъдрост обаче: "Работата не е заек, за да избяга". Според мен в тази мъдрост заекът не е избран случайно. Е, има такива индивиди, на които работата в офиса мъничко пречи на чукането. Познавах една приятелка П. (28), която току изчезваше в ранния следобед и никой не можеше да я открие точно един час. Докато веднъж шефът й я попита къде ходи и тя си призна - ползвала обедната почивка да ходи при един неин близък приятел, "за да го прави". Ходела с такси, обаче само се раздразвала, та следобеда просто не можела да издържи и пак ходела при него. Пак с такси - ей така, направо в работно време. Шефът й я разбра, съжали я и я попита не й ли стига сексът, който прави в офиса. На П. (28) наистина не й стигаше. Като разбра това, шефът й се отнесе с уважение към нейните щения и оттогава се правеше, че не вижда сексуалните й забежки. За което П. (28) му остана длъжна. А който каже, че П. (28) е курва, лично ще му разбия устата - това беше просто едно момиче, което наистина обичаше офисния секс, без да й пречи много на работата.

личният живот и сексът-в-офиса Нямат нищо общо. Когато бях на 13 и работех в млекокомбината Сердика, сега Данон, бях за първи път свидетел на упоменатите офисни отношения в първичния им вид. Един едър циганин лашкаше по лентата мръсни пластмасови каси с прясно мляко и закачаше дяволито помощник-чистачката (малко лолитено цигане от женски пол). Закачаше я по техния си начин: лашка и пита замислено: "а... ше го пипаш ли?" Тя му вика: "е, па ше видиме..." Той мисли, мисли и казва: "а... ше го държиш ли?" Тя пак: "е, па ше видиме..." Закачка! Флирт! Нови хоризонти! Само така и трудът е песен, и животът е по-поносим и единственото лошо нещо, което може да се случи в тази ситуация, е нещата просто да не станат. На това и Двамата Служители му викат "голяма работа". Модерният човек прекарва живота си в офиса. Той обича да съвместява и обърква социалните и сексуалните отношения на тази територия - там, където трудно може да падне жертва на нравоученията. Най-малкото защото краят на работния ден е като смъртта - отиваш си където уж ти е мястото, и ако не си чукал нещо преди 18 ч, денят и животът са загубени. В някаква степен. Само в някаква степен, защото утре идва новата секретарка. А тя още не знае как стоят нещата. Вълнуващо е, мамка му