Красива или грозна, жената по бикини нанася опустошителен удар върху мъжкото мислене

Има нещо неестествено една жена да е превързана само с две парчета изкуствена материя с ярък цвят. Неестественото си личи най-вече когато такава жена влезе в магазин за хранителни стоки. Представете си - лято е, жега, всички са по къси гащи и ръкави, кашкавалът и шпекът зад хладилната витрина постепенно и бавно се омазняват от нечовешката топлина... и в този миг влиза красива жена по бикини. Тя най-често търси чушки, цигари син Трезор или консерва за котка. Връща се от плаж. Никой не коментира дали е прилично да купуваш храна за котка гол. Но е факт абсурдът на бикините като поведение и начин на обличане в нормалната, извънплажова среда. Ако към красивата жена и нейните бикини добавите шляпащи джапанко-чехли и кърпа с шарена щампа на друга гола жена по бански на нея, картинката става много интересна.

теория и практика на банския костюм Истинският бански костюм е всъщност женският костюм, който се побира в неголяма мъжка шепа. Планетарното съзнание милиони години е полагало усилия да облече хората, да ги социализира чрез дрехата - за да могат да се срещат и да работят, без сексуалността да пречи и навява асоциални спомени и помисли. Набедрената превръзка не е предтеча на бикините или монокините - напротив, тя е началото на човешката социализация. На обществото му е било необходимо наистина страшно много време, докато вмени на индивидуалното съзнание задължението "да се обличаш". И то не "да се обличаш да не настинеш", а "да се обличаш, че да не ти се виждат срамотиите". Постепенно планетарното съзнание успява - макар и хипер бавно. Най-големият му успех е когато по някое време в Англия е задължително женските яки да са закопчани догоре. На други места обаче се дъни - примерно в топлите страни. Явно идеята за обличането и срамотата (както и за всички други идеи) не е въпрос на морал, а на климат. Ако огледаш планетата, ще забележиш, че моралът печели точки там, където е по-хладно. И все пак в началото на ХХ-и век хората от модерния свят са напълно облечени, закопчани догоре и никому не хрумва тъпата идея да се съблече гол и да седи на слънце. Защо да го прави? Никой не си и помисля да си покаже целите цици (без зърната!) и целият си красив задник (без ануса!). От този момент нататък обаче (да го наречем "момент на максималното обличане на модерния свят"), внезапно започва обратно движение - от идеята за "плаж", през смешните бански като скафандри, та чак до прашката в гъза. Плажната революция помита устоите на пъплилия милиони години процес на обличане. Както се тюхкаше един български дядо, едно време трябвало да разтвориш гащите на една жена, за да й видиш дупето, а днес трябва да разтвориш дупето, за да й видиш гащите. Колко енергия и модни хитрости са трябвали, за да се наложат бикините като основна форма на банския! А представяте ли си колко повече енергия хитрости и време е трябвало за предишния процес - обличането: да обясниш на древната Мата Космата, че трябва да си превърже увисналите цици, щото стават честа причина за война с други племена. Днес планетарният напредък е наистина забележим. Днес едни разголени цици все по-рядко стават повод за война. Браво на човечеството (и в частност браво на мъжете - наистина са еволюирали доста).

мъжкото усещане за женски бански Мъжкият мозък усеща разни неща, докато гледа жена по бикини. Трябва да признаем, че усещанията са по-силни, ако гледа снимка на жена по бански, а не просто истинска жена на плажа. Това, предполагам, е следствие на факта, че на плажа жената много мърда, не всички ракурси й отиват, а на снимка всичко е по-изпипано и са й сложили хубав грим. Пък и снимката не може да ти отвърне на погледа по онзи лош начин. Жалко за жените - ако можеха за малко да станат мъже и да изпитат мъжкото усещане за бикините. Примерно онова вълнение (което окото докарва на неизследваните части на мозъка), породено от напора на лява женска гърда под триъгълно парче плат. Гърдите и горната част на банския са в състояние на сблъсък, катастрофа, социално-философско противоречие и догма едновременно. Като съзерцава ивицата, където свършва платът и започва плътта, единственото, за което мъжът мечтае, е да напъха пръстта си точно там. Между плата и гладките подутини. Между скритото и покриващото. Между нужното и излишното. Наистина е жалко, че жените не могат да усетят това.

Има примерно едни снимки на красиви женски задници, аранжирани с прашки от бившо американско знаме и поставени върху яки мъжки рамене. Всичко това - снимано в гръб. Страшна работа, възбуждащо нещо! Въпреки че е тъпа пропаганда, разбираш колко отива на един красив задник да обуе американско знаме. Ами триъгълникът отпред върху пубиса и под пъпа? Моят приятел Гришата, шизофреникът, казва, че триъгълните бански отпред са указателни знаци. Триъгълникът е просто стрелка, казва Гришата - стрелка, която сочи надолу, за да не се обърка човек. Като го питаш какво има надолу, той казва, че дупката е надолу... Дуупката, дуупката - там където искат да отидат всички, казва той. Как да обясниш нещо такова на една жена? Как да разбере тя твоето мачкащо диафрагмата притеснение, че можеш да умреш, преди да си спал с всички жени на този свят. И твоето едничко успокоение, че поне повечето си ги видял полуголи.

Жените по бански са просто различен вид от жените, които никога не са били по бански. Те са различни и от чисто голите жени. Чисто мъжкото възхищение от банските, разбира се, е много условно. Понякога мъжът е отвратен да види как чудесното същество, фръцкало се преди момент с леките дрешки, се превръща в пясъчен тюлен - и сякаш банските са виновни за това. Понякога става друго - докрай разсъблечената жена просто ти прилича на полов орган и на нищо друго. Понякога е трудно да разбереш дори какво точно виждаш под банския. Въпреки това усещането, чистото, мъжкото, си остава.

Носете си новите бикини, момичета