НЕ МОЖЕШ ПРОСТО ЕЙ ТАКА ДА КАРАШ МОТОР - ТРЯБВАТ ЗИПО, КОЖЕНИ ДРЕХИ, МАЛЦОВ OBAN, НЕ-КВА-ДА-Е-КАСКА И ОЩЕ ХИЛЯДИ НЕЩА, УСТАНОВЯВА МАРТИН КАРБОВСКИ СЛЕД СРЕЩАТА СИ С ГРУПА ВАРНЕНСКИ БАЙКЪРИ. КАКТО И ЧЕ МИТОВЕТЕ ЗА РОКЕРИ - "СВОБОДАТА НА ДУХА", "УСЕЩАНЕТО ЗА ВОЛНОСТ" И "ЖЕЛАНИЕТО ЗА НЕЗАВИСИМОСТ"- СА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ. ТЕ, МОТОРНИТЕ ХОРА, ПРОСТО СА ОТКРИЛИ СВОЯТА ФОРМА НА ИНДИВИДУАЛНОСТ

животът е кратък, изкуството - течно Там някъде по морето, в началото на нулевите години, в пълна анонимност и нежелание за разговор битуват обществените номади - ийзи райдърите, "възседнали коне от хром и стомана" и т.н. В България ги наричат "рокери", в Щатите - "bikers", а за мен са просто хората, които карат машини на две колела. Те комуникират трудно, не харесват журналистите и твърдят, че митовете за рокери са пълни глупости. Те просто си "карали мотор". Оставяли на другите да лепят определения за начина им на живот, а после се ебават с всяка дума, написана за тях. Казват, че животът е кратък. А изкуството да се поддържа мотоциклет - течно. Трябвало алкохол. Понякога - и бензин.

самотата на ездача (на дълги разстояния) Всяка индивидуалност и "различност", струва ми се, е форма на неприятна самота. Само че, твърдят моторните люде, моторът няма да те направи различен, ако не си си различен по принцип. Моторът е част от твоя индивидуализъм така, както пенисът е част от мускулатурата. С моя автомобил например е точно така. За да мечтаеш за мотор, трябва само да гледаш списания и филми. За да имаш мотор обаче, ти трябва дупе. Защото освен тийнейджърските проблеми с роднини по повод опасното забавление, се появяват и неща като пари за мотор, дрехи за мотор, аксесоари за мотор, резервни части за мотор и истинско желание за мотор. Моторът не те променя, само те прави по-свободен в съвсем транспортния смисъл - така твърдят притежателите му. Наистина притежанието на мотор е показ на индивидуалност и свързаната с нея самота. Но самотата на мотора не е с отрицателен знак. Не е мъчително влажна като женската самота, не е скучна като армейската и със сигурност не е като самотата на онзи бегач на Силитоу. Предполагам, че все пак е нещо като самота между краката. След като си свършил, разбира се.

гъзария Много претенция, много гъзария! Моторът е нещо, което караш само през лятото, не те пази от дъжд, не можеш да качиш три пички на стоп, а в същото време струва колкото две нормални коли. Отгоре на това се оказва, че не можеш просто ей така да караш мотор - трябват зипо, кожени дрехи, малцов Oban, не-ква-да-е каска и още хиляди неща. Харесвам претенциите. Просто защото индивидуалната претенция понякога е майка на претенциозната общност. Те, Моторните хора, се събират и си говорят на свой език: ендуро, ямаха, вериги, индиън райдър, ръчка, чопър... Непосветените са излишни. Често се чувстват и не-добре-дошли. Свирепият вид на повечето моторни люде обаче е подправен. Той е част от имиджа на това да си бърз или мъртъв. Да си Пришълеца с Харлей, обикновено зелено човече с чезет или пък - в дъното на социалната байкърска стълбица - рокер-пешеходец.

еволюция и липса на еволюция Моторните хора минават през различни стадии на развитие. Ларвата е хилав младеж с размъкнати дънки и стара тениска, който кара ИЖе, Балканче, Карпати или "тиква" (някаква марка мотопеди). Работят каквото им падне - така, както пият каквото им падне. Пият много и страдат много, видях ги. Женят се и жена им забранява мотора. Купуват си дизелова кола, а продават мотора, ех, мотора продават - за да купят кошче за бебе. Намират си постоянна работа (пазач, сервитьор). Винаги когато гледат мотори, цъкат с език. С език цъкат често. Казват, че моторите ще останат завинаги в кръвта им. Поощряват децата си да карат мотори. Какавидата на свой ред е човек, който успява да се предпази от лошо женене и други социални дейности. Обикновено е човек с мотор, който се радва на финансова поддръжка от други хора, обикновено без мотори. Какавидата на Моторния човек притежава що годе хубав мотор (8 - 12 000 марки), който го крепи изправен по време на житейски бури - жени се, развежда се, прави каквото прави, остава Моторен човек до 39 години. Не сменя често мотора си. Участва в организациите на моторните хора (събори, надпиване с бира, каране с една ръка или на задно колело - нещо подобно). Прецаква се само заради едно - в устрема си към нов, по-скъп, по-супер мотор се оказва, че трябва да работи нещо сериозно и перспективно. Поне да има малък ресторант на морето. Сериозната и перспективна работа обаче убива Моторния човек, затова Какавидата слиза от седлото доста напълнял и мързелив. Както често се случва, средството към целта отдалечава самата цел. Пеперудата е точно 39-годишният байкър. Той изглежда на без-възраст, има къса руса брада, дълга руса коса (тайно оредяваща), дебели бузи, сини очи, добри бицепси и все още начинаещо бирено шкембе. Как ги постига тези аксесоари Пеперудата - за несведущите ще остане абсолютно неясно. Пеперудата има много хубав мотор, а нещата в живота му са сложни - има жена и дете, но не живее с тях. Има кръчма, в която се събират други моторни хора. Младите се напиват и повръщат, карат машини категория М, а Пеперудата ги гледа със снизхождение. Трудно е да се опише Пеперудата, а и тя не желае да говори много - за себе си казва, че просто обича да лети и това е. Моторните хора обаче всъщност нямат възраст. Никога не е късно да си купиш мотор, както не е късно никога да станеш наркоман. Просто с възрастта обикновените хора, мечтали някога за мотор, престават да мислят за собствен такъв, а започват да крещят на децата от блока да престанат с това пърпорене. Елементарна липса на еволюция.

пол и мотор Мъжете обичат да си мерят моторите. Жените - също. Жените с лични мотори не са много, но ги имало. Повечето жени само мечтаят (както и огромен брой мъже впрочем го правят - по същия женски начин). Срещнах една такава - 15-годишна, с черни дънки, тий-шърт на Айрън Мейдън, пиеше голяма бира на високия бар, който й стигаше до брадичката. Гаджето й беше на работа (1 часа след полунощ е). Той имал нелош мотор. Тя някой ден също щяла да има. Дълга коса, никакъв грим, нежелание да разговаря. Обича секса и моторите. Моторите - повече. Не знае защо. Изглеждаше тъпо - точно както иглеждат всички момичета на 15, независимо към кой кръжок искат да принадлежат. Лошото беше, че се и притесняваше - нещо иначе нечувано в споменатия имидж на Моторния човек. Нормално е да не се знае защо обичаш моторите. Точно както е нормално да не разбираш великата градска гъзария да караш мотор с много шум, ряз и голяма скорост, из къси улици, пълни с пешеходци и малки деца. Иначе с изненада разбирам, че моторът не помагал да се ебе повече. (Ех, да му се не види - и това не помагало.) Опитват се да ми внушат, че моторът едва ли ще превърне в мощна секс-машина човек, който не чука много-много. Сигурно е така. Но пък познавам жени в София, които си дават душата, Вселената и себе дори, за да обрамчат еди-кой си модел чопър на Ямаха. Сексът на мотор се практикува. Има едни сцени от стари клипове на Аеросмит - нещо такова се прави. Чудя се само в тая малка и смотана страна къде ли има точно такива пътища - хем равни, хем безлюдни.

мит и анти-мит Кожените дрехи са важни не защото са черни и красиви, а защото като паднеш, могат да те спасят евентуално от охлузване на асфалта. Зипото не е задължително, но е добре да го имаш - защото работи с бензин, а може би защото е ветроустойчиво ли, не знам. Карането с каска е задължително, ако си освестен и нормално мислещ Моторен човек - другото е за кратки разстояния и е тъп риск. Предполага се, защото при такива скорости черепът става трошлив като бишкота, а мозъкът - недотам еластичен на удар. Скоростта впрочем е единственият мит, който не търпи коментар - скоростомерът трябва да стига поне до 210, за да се броиш за истински Моторен човек. Жените и моторите са двете неща, които не се коментират - жени много, стига да са навити. Моторът при мъжа обаче не е като вибратора при жената - двете си приличат в технологията, и двете се поставят горе-долу на едно и също място, но кефът е тотално различен. Поне така разправят. Никога, ама никога Моторните хора не си говорят помежду си за "свободата на духа", "усещането за волност" и "желанието за независимост". Независимост - да, казват Моторните хора и се ебават веднага - може би независимост от градския транспорт... Винаги съм подозирал, че горните словосъчетания в кавичките се появяват единствено в абзац от някоя обикновена, рядка журналистическа чикия. Така е, казаха ми. И през цялото време подозираха, че и аз съм дошъл заради същата обикновена и рядка журналистическа чикия. Казах им, че така и ще стане. Ако искат нещо по-различно, да си го напишат сами.

непознаваемост и красота Преди много векове европейците се чудели пред азиатците като как е да имаш харем. Нищо особено, казвали им азиатците - повече жени, повече задължения. Европейците и досега не вярват много-много на азиатците по въпроса. И досега азиатците пък ревниво пазят тайната на харема си - ако толкова много искаш да узнаеш какво е харемът, моля, обрежи се, приеми правата вяра и си взимай жени колкото искаш. Нещо такова се получава и когато човек без мотор се опитва да си говори с Моторните хора. Вземи си мотор, казват те, и ще видиш. Стар съм вече бе, казва им човекът без мотор. Стар си, ама даваш примери с хареми и прочие, нали?! Не си стар ти, ами просто си се отказал от едновремешната си мечта отпреди казармата - да имаш поне една тротинетка. Щото хората са само два типа - едните си търсят адреналина, другите - холестерола. Няма лошо, казват хората на мотори, кой каквото ще да прави. Нещата са непознаваеми по принцип. Не може да ти бъде обяснено нещо, от което си се отказал предварително. Става непознаваемо. Ето така Моторните хора сядат на дървения си бар, заобиколен с причудливи стенни часовници, на които пише "Харлей Дейвидсън". Поръчват си тежък шотландски малц от нечувано скъпата бутилка Oban и пият. Мълчат, някои спят по масите, други - в кенефа на заведението, чува се някаква тежка музика, късно е. Някои повръщат, други продължават. "Едно питие" в този бар е 200 грама.

Късно ги разбрах тези неща, късно. Каква красота