Изтощен от мастурбиране под една стъклена маса, Карбовски изпява своята ода за най-класическата поза, заключавайки, че ако френската е солта, то мисионерската е хлябът в сексуалните дела

15 И 35 Това не е четири без двайспет следобед. Това е жалкият факт на Кръговото Сексуално Движение, според което на 35 се връщаш в изходната точка на 15-годишните. Ако приемем (адски условно), че наистина за пръв път ти се е случило на 15, то десет или двайсет години по-късно трябва да признаеш, че си се върнал пак там, откъдето тръгна всичко. Минахте през аналния секс, федероса, тройките, семейните приятели, младите момичета, прегърнали високостеблено дърво в парка, въобще - през всички пози, които в Индия са изписани върху пергамент, а на Запад ги продават като шоколадови блокчета с имитация на древни фризове. Земята е кръгла, мили бивши деца, и се върти под нас като мързелива проститутка, която обича да лежи по гръб. Добре дошли отново там, откъдето тръгнахте - като блудни синове и дъщери, които рано или късно се връщат в мисията, построена в средата на житейската джунгла. Но да не се отплесвам. Единственото, което човек със сигурност знае на петнайсет, е онази фиг. 14 от книгата на Зигфрид Шнабл Мъжът и жената интимно. Фиг. 14 изобразява "съединени полови органи на жената и мъжа (надлъжен разрез)". Когато си на 12-13-15 години, това е достатъчно - дори и от тази отчайваща графика може да ти стане. (О, блажени времена - когато всичко знаеш, но нищо не ти се е случило!) Много по-лошо става после - 10 или 20 години по-късно. Тогава почти всичко ти се е случило, но нищо не знаеш. Наистина настъпва един период в живота, когато на човек му писва да експериментира. Каскадьорите от скандинавските порнофилми са интересни някъде докъм деветнайсет, малко след като си излязъл от казармата. Сетне лабораторията на живота все по-рядко осъмва със светнати лампи. Вече си на 25, вече си на 30, истината е проста - мързи те да мърдаш като преди. Ох, как те мързи!... И нея също я мързи, всъщност. Тогава идва тя:

ЧИСТАТА ЛЮБОВ Разгледай другите пози една по една. "Кучешката" е сексистка поза - особено ако караш партньорката си да лае и да вие, докато го правите. "Лотос" изисква твърде издръжливи мускули, отгоре на това не бива и да вечеряш, защото се подуваш и от това проклето шкембе не можеш да си видиш инструмента. "Лъжиците" са приятни и мързеливи, обаче най-хубаво е се правят, докато тя спи - а тя винаги спи, отгоре на това хърка (не, не хърка - направо разярен леопард). "69-ката", когато става дума за постоянната ти партньорка, е посветена на големите национални празници, като мъжът си запазва правото да почива на Нова година. Да чукаш жена си седнешком или стоешком пък не е сериозно - ще те види някой и ще си помисли, че няма къде да я заведеш. Остава само тя - единствената, първата, постоянната и удобната. В нея има романтично насищане - в нея жената е като ключалка, а мъжът - познатият и уж единствен ключ. Разтварянето на бедрата, онова раздалечаване на коленете по линията на окръжността, чийто център е цветът на лилията, вмъкването на грубото мъжко тяло там, където не му е мястото, обкрачването на паласките, прегръщането през врата, отъркването ante portas, проникването без риск от изплесване... О, неземна наслада, бликнала от обикновените, битови неща!

ОТ СУТРИН ДО БРАК Въпреки че братята американци са го измислили като шега ("missionary" значи, че човек, когато дефлорирал, вършел "мисионерско" дело), мисионерската поза сякаш нарочно е измислена заради брака. Те са мъж и жена. Нейната мисия е един път в месеца да легне по гръб. Неговата - да се подпре на лакти и да си изпълни мисията. Ако си млад, това ти се струва отвратително, защото е задължително, защото няма цвят и движение в него. Но младият мозък е като зелен жълъд - още не е падал и затова не може да уцели земята. Навикът на мисионерското изпълнение може да се сравни само с навика на молитвата. Това е като да обичаш да пиеш на едно място, след като си обиколил всички кръчми на планетата.

ДЕТСКА МУ РАБОТА Повечето деца са правени мисионерската - колкото и да ти се иска да е обратното. Когато мъж и жена правят деца съзнателно, те винаги трябва да проявяват лек предварителен респект към тях. Величието в правенето на деца все пак изисква нормално поведение (да, разбира се, зависи кой какво смята за нормално): защото кармата на детето се променя, ако майката е висяла надолу с главата, захванала глезените си около лампата, а бащата се е мъчил да я уцели, балансирайки на корниза. И защото е трудно да си спомниш с хубаво зачеването на едно дете, ако е правено с необяснимата любов, при която жена ти е клякала ритмично върху стъклената маса, а ти си мастурбирал отдолу, пък след това сте се разменили. Не, така не се правят деца. Единственото, което се ражда от любовта през стъклена маса, е златният душ върху стъклото, а той е интересен само първия път (ако се практикува често, се превръща в обикновено нощно напикаване). Децата, предполагам, се правят иначе - легни върху нея, гледай я в очите и свършете заедно. Тъпо и романтично, но се получават хубави деца.

Ето какво е написал култовият (за 70-те в Източния блок) немец, пуританът Зигфрид Шнабл: "Наистина, полезно е да се опитват няколко разновидности на половия акт. От друга страна обаче спалнята не бива да се превърне в експериментална лаборатория за сексуални техники. Защото за интимния живот на влюбените душевното съзвучие е неоценимо, а половият акт и неговият успешен край са резултат от дълбоко ангажиране на мускулната работа и на нервните реакции на целия организъм..." Ех, Шнабл, Шнабл - остани си в 70-те и обичай жена си - днес няма кой да те разбере. Днес ние имаме паметник на свирката близо до Централна гара и трябва да станеш от гроба, Шнабл, за да обясниш, че ако френската любов е солта на секса, то мисионерската поза е хлябът.

Можеш да се тъпчеш с лобстъри и патешко с боровинки, но накрая пак стигаш до хляба