На 27 януари 1756 в австрийския град Залцбург като седмо дете в семейството на Леополд и Анна Мария Моцарт се ражда Йоханес Кристозомус Волфганг Готлиб Моцарт /Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart/. Първите две имена са на светеца Йоан Златоуст. Името Готлиб/Gottlieb/ скоро е заменено с латинското му съответствие Амадеус/Amadeus/.

От седемте деца на семейство Моцарт оживяват само Волфганг и неговата по-голяма сестра Мария Анна, наричана на галено Нанерл. На тяхното възпитание и музикално обучение с цялата си обич и душа се посвещава баща им Леополд, композитор и капелмайстор при двора на Залцбургския архиепископ. Именно Леополд Моцарт пръв усеща феноменалните музикални заложби у своя син и до голяма степен предначертава европейската му кариера на изпълнител и композитор, довела до увековечаване на името Моцарт в музикалната история за всички времена.

Така още на седем години, заедно с баща си, Моцарт предприема първите си големи и изтощителни за детската му възраст музикални пътувания до Манхайм, Париж, Мюнхен, Лондон, Виена, а по-късно до Милано, Рим, Болоня и Флоренция, имайки честта да свири пред най-отбраната част от обществото тогава, пред крале, аристократи и висши духовници, които определят хода на европейската история през епохата на Просвещението. Впрочем тези концертни турнета не прекъсват през целия живот на Моцарт.

За две десетилетия Моцарт е оставил вече навероятно голям брой творби във всички съществуващи по това време музикални жанрове – сонати, квартети и други ансамбли, инструментални концерти, симфонии, опери, дивертименти, серенади и т.н. Но както сочат всички исторически изследвания върху биографията и творчеството, разцветът и кулминацията в Моцартовото музикално изкуство настъпват през последните десет години от неговия живот, които той прекарва във Виена. Световноизвестните шедьоври като „Сватбата на Фигаро”/Le nozze di Figaro/, „Дон Жуан”/Don Giovanni/, „Отвличане от сарая”/Die Entf?hrung aus dem Serail/, „Така правят всички”/Cos? fan tutte/ и „Милосърдието на Тит”/La clemenza di Tito/, сол минорната симфония № 40, Симфонията „Юпитер”/Jupiter/, концертите за пиано, струнните квартети, „Малка нощна музика”/Еine kleine nachtmusik/, до минорната меса и много други творби.

Земният живот на Волфганг Амадеус Моцарт приключва на 5 декември 1791 във Виена. По ирония на съдбата този велик човек издъхва в мизерия. Неговото мъртво тяло, понесено в мразовитата буря към виенските гробища, изчезва в масов гроб. Единствени и последни свидетели на това жалко погребение са само няколкото гробари, но малко време след това и те вече не знаят къде почиват останките на великия Амадеус.