През втората половина на XIX в. Британската империя колонизира Индия. Колонизаторите използват военна сила, за да потискат местното население, което се откайва все повече и постепенно започва да губи вяра в своя живот. Тогава се появява човекът, който научава индийците на гордост, кураж и военна тактика. Въпреки ширещият се колониален расизъм, този човек, с присъщия си дух на борбеност и благороден философски поглед, става водачът на освободителното движение на страната.

Името му е Мохандас Карамчанд Ганди познат като Махатма Ганди, наричан още „Баща на нацията„, а неговото послание е да побеждава насилието с ненасилие. През целия си живот той е скромно облечен, твърд и непоколебим. Изисква честност и почтеност както от себе си, така и от останалите, пътува из цяла Индия, за да проповядва доброто, постигнато чрез н енасилие, преди да изгуби живота си именно от насилието, срещу което се бори.

Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната.

Вернер Хайзенберг се изказва за Ганди :   „Начинът на мислене на Ганди може да отведе директно до политическите структури на бъдещето, в които една нация може би е по-добре защитена, когато не притежава атомни оръжия, отколкото ако притежава такива, структури, в които тя по-ефективно преследва собствените си интереси, когато се съобразява с интересите на другите нации, отколкото когато ги игнорира. Това е своеобразният пример, който Ганди ни оставя, който показва, че най-постоянният личен ангажимент, заедно с пълното отричане на насилието, могат да доведат до най-големият политически успех. Всички сме му задължени за този пример.“

За него  Алберт Айнщайн казва :