Около VII в. пр. Хр. морската търговия превръща Йония (югозападното крайбрежие и островите на малоазийски бряг, населени от йонски гърци) в процъфтяваща област, докато в съседните полиси с бързи темпове се развива културата.

Люлката на древната цивилизация осигурява благодатна почва за философите, които започват да размишляват върху причините, пораждащи многобройните природни феномени.

В началото на VI в. пр. Хр. на научната сцена стъпва учен, който създава нов подход: „Числото е господар на формите и идеите и причина за съществуването на божества и демони“. Този ерудиран човек носи името Питагор .  Питагор е древно-гръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейците. Името му в буквален превод от гръцки е: онзи който убеждава площада, т.е. убеждава тълпата.  Херодот го е наричал „най-великия от елинските мъдреци“.

Питагор оставя след себе си впечатляващо наследство в областта на математиката, включващо теоремата за правоъгълния тръгълник, открива ирационалните числа, както и на други основни за геометрията факти. Създава религиозно-философска школа, насочена към пречистване, с помоща на тайно учение за прераждането на душата. Питагорейската школа има основно значение за развитието на математиката, астрономията и други науки през следващите векове. Неговите теории вдъхновяват известни представители на „златния век“ за философията, като Сократ ,  Платон и Аристотел, същевременно успявайки да положат основите за развитие на науката.