В края на XVIII в. Франция, която се намира в своя разцвет, се превръща в сцена на едно епохално събитие – Френската революция. За пръв път в историята на държавата кралят и останалите членове на кралското семейство са екзекутирани от революционерите. Това е бурният период, който очертава прехода на Франция от Абсолютизма към Новото време.

Тогава се издига човекът, който печели доверието на своя народ, за да поведе страната по правилния път, а именно – Наполеон Бонапарт(Napol?on Bonaparte ) (15.08.1769 г. – 05.05.1821 г.) е действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски мператор с титла „Наполеон I Велики“ (Napol?on I le Grand) от 18.05.1804 г. до 6.04.1814 г. и повторно между 20.03 и 22.06 1815 г..

Вероятно по ирония на съдбата човекът, който изпитва омраза и презрение към Франция в детските и юношеските си години, става впоследствие първият й император. По време на своето управление той създава Граждански кодекс, основан на фундаменталните ценности на одерното общество, като свобода и равенство, и завладява също така огромни територии от Стария континент, които присъединява към своята империя.

В течение на малко повече от десетилетие Наполеон установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в Битката на народите край Лайпциг през октомври 1813 г. По-късно той успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. След загубата при Ватерло Наполеон е заточен на остров Света Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.Умира също като баща си от рак на стомаха.