Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar), (12.07 или 13.07. 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е. – 15.03.44 пр.н.е.) е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния  Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години.

Гай Юлий Цезар се ражда в семейство със знатно потекло и усеща предстоящото рухване на Републиката, дължащо се на липса на радикални промени. Ето защо се нагърбва с нелеката задача да реформира страната, спечелвайки постепенно доверието и подкрепата на народа. С ненадейните социални реформи, които осществява, си създава врагове и това впоследстие коства живота му, но тогава Римската империя е вече достатъчно укрепнала.

Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Чрез завоюване на съседни територии Римската империя се простира в цяла Европа и части от Африка и Азия. В резултат на обединяването, стоките вече свободно се предвижват от едно място към друго, което от своя страна намалява разходите и безработицата.

Опозиция на управлението в което участва Юлий Цезар са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул.Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар, Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на мартенските иди (15 март) 44 пр.н.е.. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.

Гай Юлий Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.