В средата на XIX в. някогашната велика Руска империя започва да залязва под натиска, който упражняват западноевропейските й съседи, да се превърне в демократична държава и да приеме капиталистическата система в икономиката си. В епохата, през която в по-голямата си част известните руски шедьоври на литературата разглеждат живота такъв, какъвто го виждаме всеки ден, Толстой излага собственото си тълкуване и идеи отностно християнската догма, чието влияние се шири повсеместно по онова време.

Лев Николаевич Толстой (Лев Николаевич Толстой), (28.08.1828г. – 20.11.1910) е руски писател, религиозен реформатор, философ, есеист и публицист – убеден пацифист.

Роден е в имението Ясна Поляна, на 14 км. югозападно от Тула. Родителите му – руски дворяни, умират, когато той е дете. До 16 години получава домашно образование и след това се записва да учи в Казанския университет арабски език и литература, но не завършва обучението си. Известно време работи като учител в родния си край. Издава списание “Ясна поляна“, в което създава педагогическата теория на „свободното възпитание“. Съставя учебници „Азбука“ и „Нова Азбука“.

С течение на времето той намразва разточителния лукс на богатите и прегръща идеите на стоицизма. Именно от този вътрешноличностен конфликт се раждат двата му безсмъртни шедьовра: Война и мир, Ана Каренина и Възкресение.