От най-древни времена различни религиозни учения съпътстват човешкото развитие. Независимо дали хората обожават слънцето, огъня, природата или животните, по-важен е фактът, че в живота им винаги присъства обект, към който те отправят молитвите си.
Буда (Сидхарта Гаутама или Сидхатха Готама) е живял в Северна Индия през 6 век пр.н.е. Баща му, Судходана, е бил владетел на царството на Шакиите (в днешен Непал, тогава територия на Индия). Майка му е била царицата Мая. В буквален преводимето му Буда означава „пробуден“.
Буда води аскетски начин на живот, решен да открие истината за човешкото съществуване и посвещава на това своя живот. Достига до прозрението, че болката е част от жизнения цикъл, на който са подчинени и през който преминават всички същества, и по този начин самият той се превръща в Буда – този, който учи другите как да се издигнат над болката от живота. На 35-годишна възраст Гаутама постигнал Просветление, след което станал известен като Буда, „Просветленият”
След своето Просветление Гаутама Буда произнесъл първата си проповед пред група аскети, негови стари приятели. От този ден, в течение на 45 г., той учел всички класи, мъже и жени, царе и селяни, търговци и просяци, светци и крадци – без да прави и най-малка разлика между тях. Буда не признавал различия по каста или социално положение и пътят, който той проповядвал, бил отворен за всички хора, които са били способни да го разберат и следват.