„Не съм аз този, който създава фашизма. Аз просто го измъкнах от подсъзнанието на италианците.“

Бенито Амилкаре Андреа Мусолини (Benito Amilcare Andrea Mussolini) (29.07.1883г. – 28.04.1945г.) , с прозвището Дуче (Il Duce), управлява Италия като диктатор от 1922 до 1943 г.

През 1902 емигрира в Швейцария. За дезертьорството си е осъден задочно на една година затвор.  Без пукната пара в джобовете си, той е скитник и работник с краткотрайни професии, главно зидар.

От 1912 г. Мусолини е главен редактор на централния социалистически вестник Аванти  , издаван в Милано.

Бенито Мусолини слага началото на фашизма през 1919 г. когато със съмишленици основава движението „Фаши ди комбатименто“ („Групи за борба“ – идва от „фашо литорио“ – ликторският сноп пръчки, който е символ на Древен Рим).

През 1921 г. ФДК(„Фаши ди комбатименто“) се преименува в Национална фашистка партия (НФП) и приема нова националистическа програма. Мусолини залага на силна власт и държава и се връща назад във времето като се обявява за наследник на Цезар и го нарича „най-великият син на човечеството“, „обединил в себе си волята на война и гения на мъдреца“.

Мусолини създава фашистката държава със силата на държавен терор и пропаганда. Използвайки своята харизматичност. Абсолютния контрол върху медиите и сплашването на политическите си противници, той разрушава съществуващото демократично държавно управление.

Мусолини  е министър-председател на „Италианската социална република„. Влизането му във Втората световна война на страната на Нацистка Германия прави Италия мишена за нападения на Съюзниците и става причина за поражението му и за неговата смърт.

Мусолини заедно с негова любовницата Кларета Петачи (Clara Petacci) е убит от партизанският полковник Валерпо (Валтер Аудизио), който изпълнява присъдата на Комитета за национално освобождение на Северна Италия. За назидание труповете им са провесени с главата надолу на площад „Пиацале Лорето“ в Милано.