Изминават няколко века от славните времена на Римската империя и нейния разцвет в Западна Европа. На мястото на великолепната цивилизация в Рим идва културата на варварските племена. Франското кралство под управлението на династия на Меровингите съшествува още от края на IV в., но Каролингите узурпират властта и през 768г. на трона стъпва вторият каролински крал Карл Велики.

Карл Велики (Charlemagne ; Karl der Gro?e ; Carolus Magnus) е крал на франките от 768 до 814. Карл Велики е първият син на Пипин ІІІ Къси и съпругата му Бертрада от Лаон. Пипин Къси е първият представител на династията на Каролингите, обявил се за крал на Франкското кралство, след като хора от рода от няколко поколения управляват страната като майордоми на меровингските крале. Бертрада е франкска благородничка, дъщеря на графа на Лан. Карл Велики е кръстен на своя дядо Карл Мартел, управлявал като майордом през 717-741 година.
Скоро след като наследява земите, намиращи се под властта на неговия баща Пипин ІІІ Къси, Карл Велики установява християнството като основнополагаща за кралството философия. Той подема военна кампания, за да разшири влиянието на управляваното от него християнско кралство. Карл Велики разширява франкските владения в Западна и Централна Европа, а на 25 декември 800, след като завладява Северна Италия, е коронован от папа Лъв III за пръв император на Свещената Римска империя. Карл Велики подчинява под своя власт огромни теротории, включително и тези на Германия, Франция и Испаниня. Карл Велики се превръща в изтъкната личност на Средновековна Европа, която възражда славата на Древна Гърция и Рим, запазвайки същевременно характерния за германските племена облик на своите постижения и заслуги.