„Научих, че пътят напред не е нито бърз, нито лесен.“

Още от античността в Древна Гърция атомът се смята за най-малката градивна частица на материята. Тази теория остава непроменена, дори и след като престава да бъде обект на философски дебат и получава признание от науката. В края на XIX в. не се и предполага, че с откриването на радиоактивността се ражда нова епоха във физиката.

С откриването на радиоактивното лъчение една млада жена учен и изследовате ще покаже много страни на физиката, неизвестни и непознати до този момент.

Мария Склодовска-Кюри ( Maria Sk?odowska-Curie ),(07.11.1867г. – 04.07.1934г.) е полско-френски химик, пионер в областта на радиологията и първи двоен Нобелов лауреат, както и единствения човек носител на Нобелова награда за две различни науки (физика и химия – в резултат от споделянето, тя реално притежава 1,25 Нобелови награди). Кюри също е първата жена преподавател в Сорбоната. Тя е родена полякиня във Варшава, където прекарва ранните си години, но през 1891, на 24 годишна възраст, се премества във Франция, Париж, за да изучава точни науки. Там тя придобива всички свои научни степени и реализира научната си кариера, като става натурализиран френски гражданин. Основава Институти Кюри в Париж и Варшава.
Родена на 7 ноември 1867 г. във Варшава, Полша, тя се премества в Париж и изучава химия и физика в Сорбоната като впоследствие става първата жена, преподавала там. В Сорбоната тя среща Пиер Кюри, и се жени за него. Те заедно изследват радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинитили още наричана пекбленда, която притежавала интересното свойство да бъде по-радиоактивна от урана, който се съдържа в нея. До 1898 г. те вече имали логическо обяснение: уранинитът съдържал малко количество радиоактивен елемент, който бил далеч по-радиоактивен от урана; по този начин на 26 декември Мария Кюри обявява съществуването на това ново вещество.

Тя има приноси в създаването на теорията на радиоактивността, в техниките за изолиране на радиоизотопи, и откритието на два нови елемента – полоний и радий.След няколкогодишен непрекъснат труд те пречистили няколко тона уранинит, постепенно обогатявайки радиоактивните елементи, и накрая изолирали два нови химични елемента. Първия кръстили полоний на името на родината на Мария — Полша, а втория — радий (от лат. radius – лъч), т. е. лъчист , тъй като бил прекалено радиоактивен.

Заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел (Henri Becquerel) тя е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г., като по-този начин става първата жена, носителка на престижната награда.

След 8 години, през 1911 г., тя получава Нобелова награда за химия,  като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този удивителен елемент“.  Кюри постъпва по изключителен начин, тъй като нарочно не патентова процеса на отделяне на радия, оставяйки го свободен за научната общност, която да може да го проучва безпроблемно.

Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди. Мария Кюри е една от едва двамата нобелови лауреати, на които са присъдени Нобелови награди в две различни области. Другият е Лайнъс Полинг.

По време на Първата световна война заедно с дъщеря си Ирен организирала подвижни, а и стационарни рентгенови лаборатории за преглед на ранени войници, от чиято помощ са се възползували над 3 милиона пациента.

Тя умира на 4 юли 1934 г. в санаториум във френския алпийски курорт Санселемоз, близо до градовете Саланш (Sallanches) и Паси, от левкемия, най-вероятно от въздействието на радиацията.

От брака си с Пиер Кюри има две дъщери. Нейната голяма дъщеря, Ирен Жолио-Кюри, печели Нобелова награда за химия през 1935 г., година след смъртта на Мария Кюри. Малката ? дъщеря Ев Кюри е писателка.

По време на хиперинфлацията през 1990-те, обликът на Мария Кюри стои на полските банкноти от 20 000 злоти.
Изследванията на Мария Кюри оказват значително влияние и извън света на физиката. Тя очертава пътя към нови възможности за активно участие на нежния пол в обществото.