По време на Втората световна война в жертва на Марс, бога на войната, се принасят милиони човешки животи. След края на този ужасяващ пожар, който обхваща целия свят, политическата сцена се поделя между двете световни суперсили – САЩ и СССР. Те поддържат помежду си крехкия баланс на надмощие чрез мълчаливо противопоставяне и се намират през цялото време на ръба на явния и открит конфликт. Периодът е известен под името Студена война. Борбата между двете сили ескалира, а народите от цял свят, безсилни да се справят с нарастващото напрежение, се принуждават да приемат изгледите за мрачна и безнадежна перспектива пред човечеството. Очевидно, двете велики държави не правят нищо друго, освен да задълбочават противостоенето, подронвайки устоите на светвния мир и стабилност.

Няколко години след смъртта на Сталин (известния със своята печална слава съветски диктатор) неочаквано в редиците на Комунистическата партия се появява личност, която натрупва в себе си негодувания срещу състоянието на вътрешната политика и стабилност на държавата. Името на този човек е Никита Хрушчов.

Никита Сергеевич Хрушчов ( Никита Сергеевич Хрущёв ),(17.04.1894г. – 11.09.1971г.) е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин.

Хрушчов е бил работник и миньор в Донбас от 1908 г., по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).

През периода 1935–1938 г. Н. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет, а от 1938 до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.
И макар, че Никита Хрушчов е поддръжник на идеята за мирно съвместно съществуване на двете световни суперсили, той същевременно е политическият лидер, който възнамерява да разположи съветски ракетни бази в Куба, насочени срещу Съединените щати. Това кара повечето хора да изгубят надежда и да живеят в постоянен страх от настъпването на края на света.

По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ от декември 1949 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на СССР от1958 до 1964. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.

Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците.

Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов прави опит да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан.