Тракат токчета, свистят кринолини, хвърчат пера от щрауси и какадута, проблясват добре епилирани мъжки бедра: Мартин Карбовски се превръща в стреснат очевидец на Драг Куийн Рейс, надбягването на вашингтонските травестити

КОГАТО ЧОВЕК ПЪТУВА с метрото във Вашингтон Ди Си (окръг Кълъмбия) - пък и с всяко друго метро в западния свят - погледът му неволно обхожда малките карета, налепени по вратите на мотрисата. Там обикновено се мъдри голяма жълта лепенка, от която сериозно те гледа млад негър. Текстът е прост. Той ни казва, "знаете ли, че всеки 20-ти жител на Ди Си е HIV-позитивен?" Вашингтон е малък град, но въпреки това си съперничи по броя на хомосексуалистите на глава от населението с такива шампиони като Сан Франциско и Анахайм в Калифорния. Те, хомо-тата, си имат свои книжарници, магазини, места за срещи, своя Дюпон Съркъл, свои квартали. Но съществуват, без да се натрапват. Те са богати. Някои от тях карат огромни джипове, по мъжки черни, но набитото око ги разпознава - отзад на бронята има тънка и дълга неголяма лепенка с цветовете на дъгата. Тя говори на осведомените, че този додж се кара от щастлив хомосексуалист, който често среща пари в сметките си и може би дори му върви в личния живот. Те се обличат като нас, когато искаме да направим впечатление на някоя жена. Обикновеният вашингтонец, най-често студент, ходи леко размъкнат и спортен. Видиш ли обувки с едра подметка на краката на прилично облечен и гладко избръснат розов мъж - това може би е той. Ако се вгледаш невъзпитано, веднага осъзнаваш, че често ходят по двама. Организирали са си семейства, работят нещо, свързано с изкуство и медии, но най-често разбира се - с мода. Вечерят по двама - така, както двама мъже вечерят всяка вечер, особено ако са женени от осем години. Нямат нито един излишен косъм по тялото си, епилират се със специален лазер - веднъж и завинаги, и космите им никога вече не смеят да се покажат. Освен косата и веждите, поддържат и най-финия мъх по пръстите си. Имат и ползват козметика в количество, което жените щяха да ползват, ако се хранеха с нея. Усещам, че в главата ти никне простият въпрос защо са богати мръсните му американски педали. Оказва се, че не е защото печелят повече от другите, а защото харчат по-малко. Хомосексуалните двойки са лишени от основния разход на хетеросексуалното семейство - детето. Всяко дете до шест години е адски скъпо - във всяка страна по света. След шестата година родителите (особено американските) разбират, че всъщност трябва да работят цял живот за това дете, защото по него има нов ужасен разход - образованието. Хомосексуалистите на свой ред имат малки кучета или екзотични животни, които също излизат скъпо; но каквото и да е едно куче, не се налага да го запишеш в Джорджтаун Юнивърсити и няма как да похарчиш по него $25 000 на семестър. Както се казва - тези пари остават в семейството. С тях той и той си купуват големия джип и му лепват малката лепенка с цветовете на дъгата. Светът е хубав за всички - едни имат деца, додж и разходи, други имат основно додж и разходи. Не се питайте кои са по-щастливи. Да правиш секс без презерватив в Ди Си е като да стреляш напосоки с автоматично оръжие в много тесен тунел - рикошетът е сигурен. Пушачите на крек, хероиновите наркомани в черните квартали, черните проститутки след 14-та улица се грижат армията на серопозитивните да се увеличава ежемесечно. по принцип хомосексуалстите в Ди Си се грижат сериозно за здравето си и употребяват презервативи, но и те, като всички семейни двойки, имат проблеми - напиват се, изневеряват си, развеждат се. Понякога забравят да си го сложат. Понякога спят с жени, случва се. Жените пък спят с всички. Впрочем, ако се возиш често на метрото по едно и също време, започваш да разпознаваш стотина човека по лице. И не забравяш, че пет от тях - по статистика - имат СПИН. Но това не е важно. Истината е, че вашингтонецът-гей наистина е шарен, интересен, весел и една идея по-интелигентен от другите местни. Обича да се забавлява, но не като нашите педали - в закрита клубна дупка или като в кръжок по интереси. Вашингтонските педерасти имат своя карнавал и показ. Мероприятието се казва Drag Queen Race и отстрани изглежда като гротескно бягане на 500 метра в женски дрехи. Но не е само това. С него всъщност те напомнят на останалите за себе си. Има ни, казват, различни сме, забавляваме се различно, погледайте, нямаме нищо против. Знаем, че обичате да гледате, хетеросексуални извратеняци такива. От една страна това е идеята "да бъдеш себе си" - такъв, какъвто те е създала природата отвътре, без значение какъв пол си отвън. От друга страна, ако си сложиш изкуствени цици, мигли, дупе, гривни, коса, нокти, устни, дрехи от винил и прашка, обсипана с изкуствени диаманти - дали пък ще си такъв, какъвто си отвътре? Отговорът е - няма значение за вас, жалки хетеросексуалници. Айде да се забавляваме заедно - елате на Драг Куийн Рейс и гледайте.

Няколко пресечки в центъра на Ди Си са заградени с жълта полицейска линия. Часът е едва девет, но има народ като след мач. Интересните извратени закъсняват по най-долен женски начин, но когато най-накрая пристигат, всеки от зяпачите наоколо се надига на пръсти с тайвански фотоапарат и чака да се случи интересното. Уличката, по която ще тичат травеститите, не е широка, но зад жълтата линия не минава никой. Обръщаш се и виждаш, че две момчета се целуват до теб, прави, с притворени очи. Мамините сладки. Купонът започва. Първо се появява като облак една огромна червена перука. Костюмът е хиперболизация на женските форми и не изглежда проста работа - пантерено-жълтият гащeризон покрива задник, какъвто малко жени имат, и цици, каквито много мъже искат. Ето ги и следващите. Японска гейша с чадър, чийто сектори са цветовете на дъгата. Мъж с високи боти, мрежести чорапогащи, кожени шорти, белезници, кожен каскет и черни крилца, закачени за гърба с помощта на кожени каиши с капси. Гологлав бръснат красавец със залепена буква "К" на челото. Тройка шарени мъжки курви с противогази - единствените хора в Ди Си, които се ебават с новините за антракса. Две мажоретки с космати гърди и големи американски знамена маршируват пред полицейската кола, която обяснява по мегафона, че публиката трябва да се отдръпне, за да не бъде настъпена от остър висок ток по време на състезанието. Полиция и карнавал се разбират чудесно - черпят се с бонбони и си пращат въздушни целувки. Расов мъж с красиво женско лице и руса перука се опитва да изчука полицейската кола. Никой не му се кара. Друг пък, черен като земята в На прощаване, изглежда дори красив - може би заради несръчно побеленото си лице. Ганаец. Тук, казва, можеш да намериш себе си - само трябва да се потърсиш. Нито един мъж не може да знае дали е истински мъж, докато не облече женски дрехи поне един път. Едно, че са удобни - остави това. По-добре помисли дали ти стоят добре. Ако ти стоят добре - вече няма нужда да търсиш себе си, нали така... Задава се и цяла "сватба" - лека подигравка с традиционните разбирания за живота в Средния Запад. В асортимента на сватбата разпознаваш чичо, леля, булка, баби, роднини - всички изиграни от мъже. Младоженецът - и той мъж. Булката е начервена щедро, сякаш току-що са я правили на булка в Годеч. А, още една булка, но по-различна - с чудна викторианска красота и бременна. Идеята за майчинството, изразена чрез мъжкия реконтрапункт. Куклата на бременната бяла булка "я" кара да изглежда почти истинска. Булката не иска да говори. Казва само, че е изморена до смърт от мъжете и е нещастна, защото не е сигурна в бащинството на детето си. Подигравката е велика и красива, без много думи - точно на ръба на зловещото. Култовият образ на ангел събира очите на невиделите. Нисичко, набито същество крачи по улицата, облечено само с ангелски криле. По тялото му са дали воля на скалпела пълчища пластични хирурзи. Носът, циците, устата, очите, брадичката, дупето, дупето, дупето. Крайният резултат е животно, което наистина не може да съществува - хомосексуален монголоиден ангел с чудесни цици и целулит. Пенисът му е цял - залепен със специално лепило между краката, за да не издува срамно прашката, обсипана с брилянти. Пипат го по циците и го питат дали са истински. Вие как мислите, отговаря целулитният ангел и се усмихва с оперираната си уста. Човекът, който се смее. А задника, задника как ти направиха... Много сложна операция, хвали се ангелчето, чрез липосукцио се взима мазнина от корема и се присажда на определени места отзад, подкожно... А така. Нормално е - когато от мъжко шкембе се опитате да направите женски хубав задник, резултатът няма как да не е целулит. Но просто бъди себе си, казват в Ди Си. Пък каквото там се получи, тихичко прибавям аз.

Бягането започва. Тълпи шарени травестити застават недисциплинирано на старта и хукват. Щракат фотоапаратите, тракат токчетата, свистят кринолини, хвърчат пера от щрауси и какадута, проблясват добре епилирани мъжки бедра, завибрирали от усилието да победиш, да надбягаш. Някои от тях тичат, като че бягат от разгневен български мачо, други се влачат с усмивка и опната навън китка. Смехът от публиката е на вълни. Някой пада, става, счупено женско токче, ожулено коляно, скъсан чорапогащник, малко кръв, много смях. За десетина минути всички стигат до финала. "Няма победител", казва целулитният ангел. "Не търсете победител в това състезание - ние просто е забавляваме по един упадъчен начин. Правим това, защото сме горди граждани на Уошингтън Ди Си". Публиката си отива бързо. Утре всички са на работа, карнавалът свърши. А ти продължавай да бъдеш какъвто си. Само внимавай с токчетата, че лесно се чупят