Старите спайс-бойс на българския футбол се върнаха с нахлупен трънен венец. Още по-старите спайс-бойс в Обществения Мач обаче разиграват не по-малък фарс. И във футбола, и в обществото винаги е шест на едно за тях, а не за нас. Защо имаме злокачествен футбол в черепа? Зад микрофона - Мартин Карбовски.

Преди началото на този кратък, профанистичен футболно-културологичен анализ, няколко думи от сърце:

1. Съдия-ата, съдия-ата, съдия-ата пе-еде-ерас'! (всъщност, ако искате да обидите педераст - наречете го "съдия") 2. За момчетата - или нищо, или нещо лошо! 3. Мамка ви, копелета от ФИФА - не пускайте повече Нигерия на световно (впрочем, сами видяхте, че в Дания няма нищо гнило и векът не е разглобен)!

И последно: Да здравствует новия световен заговор! При него винаги малките ще бъдат бити!

И така, Драги Зрители, добър вечер в директното ни предаване от Обществения Мач (ОМ). Вече знаете, че дивият капитализъм има още една своя модификация и това е футболният капитализъм. Знаете сигурно и че на хората от ФИФА жълтото на гащите е отзад, а кафявото - отпред, докато при нас петната са ясни и са на мястото си, където започваме нашия непретенциозен разбор и коментар на онази болест,която находчиви доктори окачествиха като "злокачествен футбол в черепа на нацията".

Резултатите от световното първенство и най-вече от това, което свършиха българите в Монпелие, Париж и Ланс показват нееднозначно, че не само във футбола, но и в цялото общество си е ебало пичката лелина откъм организация, разбирателство, желание за работа и оттам - за победа. А така нареченият отборен дух, тийм спирит (teаm-spirit), нужен на всеки шампион - у нас го няма или това понятие се разбира погрешно като "отборен спирт" или спирт за целия отбор. Но както съм казвал не един път, в коментар на други мачове - защо си мислим, че в страна, където нищо не е наред, от футболът трябва непременно да излезе нещо? В този ред на мисли, гледайки мачовете на България, разборът на нашата игра и местата на играчите по терена удивително си приличат с играчите в обществената игра, която ни ебава майката всеки ден, не само по време на световно.

Разборът на Обществения Мач (ОМ) започва, разбира се с Нападението. Нападението - в което вярваме като Бог, Цар и Отечество, и в което се кълнем. Нападението, за което си спомня човек, когато се сбие с французи, и когато бойният вик, разбира се, е "Костадино-ов!". Нападателната двойка Костадинов-Стоичков са повече от една обикновена вяра. Двамата са нещо като църковна институция за редовия българин - и точно както в църковната институция, двамата патриарси Костадинов и Стоичков не могат да се гледат и отдавна не крият разкола във футболния храм. И на двамата им отива патриаршеската титла, най-вече заради преклонната футболна възраст и заради това, че никой българин никога няма да посегне на партиарха си и духовния баща. Общото между българските патриарси е като между чревните и нервните разстройства - възрастта и голямата отговорност ти докарват и двете. Докато не разбереш, че няма по-голямо прецакване от това да си пожизнен идол, защото често идолизирането и окултяването води до тиха лудост и изпускане, което всички обикновено прощават. Заради възрастта и безспорните предишни заслуги. Далеч не така стоят нещата със средната линия. Както в съвременния футбол нещата се решават именно там, така и в модерното общество нещата се решават от средната класа. У нас средна класа няма - няма и средна линия. Няма ги готините и леко тъпи работливци, които да изнесат тежестите на мача и брутния вътрешен продукт. Четиримата от средната линия щяха да свършат повече работа, ако се бяха явили с костюми и куфарчета на терена и бяха обявили, че ще инвестират по родните си места - една средна линия, подпомагаща развитието на средната класа. Вместо това средната линия показа среден пръст с подсвиркване на всички - и на Ръководството, и на Патриарсите-Звезди, и на Защитата, и на Драгите Зрители. Няма вече кой да свърши черната работа. Няма ги балъците! Питам се наистина - къде отидоха чудесните балъци във футбола и в (примерно) реалната икономика?! Преди време Данчо Лечков се примиряваше да бъде единият плеймейкър-балък, обаче и той стана жертва на вечния характерен синдром за нашето общество и футбол: хората, които могат да свършат работата, си стоят вкъщи обидени, неразбрани и леко злоради. За всички почитатели на футбола обаче веднага възниква въпросът с главно "В" - защо няма средна линия?! Отговор на този въпрос дава анализът на случайния гражданин Спиро от Централна баня: "Щото неаме защита, те затва!" Всички коментиращи на Централна Баня, с които говорих, са на едно мнение - не може в едно общество да има средна класа, ако няма защита, която да стои зад средната класа, да я поддържа честно и да я захранва с пасове. Според Спиро защитата на българския отбор приличала на митница, през която с надути клаксони минавали тирове с парагвайски номера, испански документи и нигерийски произход на стоката. Анализът обаче на един друг коментатор - Минка Редовната (пак там, но и на Централна гара) показва, че Защитата, цитирам: "Нема смисъл да играе, шото понеже са млади момчетата, и са нови, онеа, по-дъртите им ебаа майката и не ги пускаха да играат толко време..." В по-опростен план, с една дума всички коментатори правят сложен паралел между Защитата на националния отбор и едва ли не държавната администрация, която никога не е имала желание да участва в ОМ (обществения мач), а винаги е предпочитала да бави играта и да обезсмисля индивидуалните пробиви. Индивидуалните пробиви и на противника, и на нашите играчи. В този смисъл освен Трифон Иванов - Митничаря, грешките на Кишишев и Гошо Гинчев, пускащи едрите зелени човечета Икпеба и Амокачи, приличаха твърде на неразбирателствата между Бонев и Татарчев, пускащи Ерджан Рашид-Роко в самостоятелни пробиви напред, а Веска Меджидиева все се откъсва с голяма преднина и по правило не й свирят засада. Според анализа на други коментатори пък Защитата е като съдебната власт и като прокуратурата, като Парламента и като Указ 56, като законното основание да съществува средната линия и класа, като базата на надстройката и като керемидата на покрива - слага се последна, ама завинаги. И във футбола, и в ОМ не трябва да се получава така, че нещата да зависят от Вратаря. Лошо е, че в нашите мачове все Вратарят е последна дупка на кавала (в обществената йерархия - също). Той обаче обира симпатиите на публиката, защото тя се идентифицира с него: - като е раздвоена църквата и няма в кого да вярваме; - като ги няма балъците от средната класа да свършат работа в средата на терена; - като я няма Защитата и всякакви черни субекти се опитват да ни припокрият отзад, че и ни карат да мърдаме, за да им е хубаво - ще трябва да се справяме сами. Зад Вратаря е Държавата и затова всеки сам си е и вратар, и защитник, и халф, и патриарх. Всеки играе сам за себе си - чудесна сбирщина от индивиди и никакво намерение за отбор.

Зад Вратаря обаче стои само Ръководството, пуши нервно и определя глоби, системи и програми. Ръководството е изначалният символ на хората с вратовръзките и шкембетата, които ще поемат отговорността за седемте гола в нашата врата, а ние ще чакаме нова обществена схема за новия обществен мач. За ръководството се сещаме чак като се издъни - до този момент му се доверяваме безусловно, дори ако неговата тежка дума е лекото кучешко лайно, което се плашим да не настъпим всеки ден, отивайки на работа. Колкото плюем играчите си след провал - толкова си мълчим пред Ръководството преди провала. Това са според мен и моя скромен коментар част от причините да получим "злокачествен футбол в черепа". Основната причина е, че сме от Балканите, живеем на тъмно и при нас субективните неща са обективно повече от останалите (несубективни неща). Сигурно защото ние - тъмните балкански субекти - винаги се оставяме да бъдем зависими от световните заговори, от жалки сметки, неспазени уговорки и продадени съдии. Сигурно защото ние - тъмните балкански субекти, винаги обичаме да вършим работата си в последния момент, както е отбелязала справедливо анализаторката на родния манталитет Мерсия Макдермот. Сигурно защото сме възпитани, че кучето скача според пръчката. Сигурно затова през цялото време очите ни са в пръчката. А тъмните балкански субекти не могат да скачат. Все пак - бели хора сме.

И така, Драги Зрители, дочуване и довиждане до следващия път с Каменица светло! Всъщност, на кой му пука. За нас това световно беше най-тъпото от всички световни на този свят - за вас коментира Мартин Карбовски.