About Me

Find me on Facebook | Follow me on Twitter | Send me an email  
roddy-bg My name is Radostina Georgieva, "Roddy".
I live in California.
I enjoy travelling, reading books, listening to music, going to the movies.
I am constantly looking for ways to challenge myself, learn, and grow.

Navigation

My Websites

"Бог е всичко това, от което сме зависими, но не ни понася" Из пиесата "Бог е невинен" М.К.

Един е Бог и Алкохолът е негов пророк. Алкохолът е свободата, от която не можеш да се лишиш. Свободата, която никой не може да ти отнеме - като свободата на Псувнята, фриволността на Ръкоблудието и желанието за Нещо по-добро (от Всичко останало). Но Алкохолът е много по-красив от тях и именно заради това е узаконеният наркотик на Точно Това Общество. Жените са дребни и зловредни бозайници в сравнение с удоволствието на пиеш. Другите наркотици са твърде кратко изживяване, което губи смисъла си в бързата и нелепа смърт, при която повръщаш направо в трахеята си. Което не може да ти се случи, ако приживе си се научил да повръщаш правилно от правилния наркотик. Алкохолът е правилният наркотик.

Пиянството на един човек В списъка на Вредните Неща първите четири от тях са Цигарите, Алкохолът, Жените и Месото - точно в този ред. Всяка още непроходила религия, забранява точно тези четири неща, които носят св сърцевината си вероизповеданието на един по-добър свят. Свят, пълен с удоволстия, свят, от който се умира, но не боли много. Сравнено с болката, която носи Светът още от раждането, количеството болка, която носи Алкохолът, е нищожно. Алкохолът е най-доброто средство за намаляване на болката, най-добрият пейнкилър (или пенкилер, както е по-известен у нас). Най-полезното нещо за прескачане от едно Човешко Състояние в друго. Алкохолът е катализатор на Човешкото Държане и професионален убиец на Куртоазната Цензура. Той е Освободител на Дълго Потисканите Емоции (от които се умира), той е и Пресаташето на Главния Мозък, и Високоговорителят на Спонтанните Желания. Алкохолът е вашето обществено място, частната ви лицензирана (освен в случаите с цар Киро) медия, където сте Истински. А Истински означава да си доволен и искащ, красив и подпухнал, изразяващ себе си и драйфащ, танцуващ и спъващ се; да говориш с красив език и да говориш с дебел език, да чукаш и да не помниш, да помниш и да прощаваш. Да прощаваш и да осъзнаваш, че всъщност самият Господ-Бог ще ти прости само ако го завариш добре пийнал. Пиянството на един човек е дълга история със седем етапа. Изключително субективната квалификация на етапите обаче помага на човеците, решили да злоупотребят.

В началото е "очакването" Първо то се познава по онова леко омекване и изтръпване в коленете. То е защото хилядите Нимфи, Който Живеят Под Плота На Масата, пият кръв от менискуса ви. Те имат своя религия - вярата в Промила. В представите им Техният Рай адски си прилича с вашия Черен Дроб. Второ, идва онова състояние, което прилича на Олекването на Мозъка Като При Трева. Докато при тревата обаче мозъкът ти наистина е решил да отиде някъде другаде без теб, Алкохолът не позволява това. Мозъкът просто ликува в околоплодните води на личния ти Космос. И с кикот строи цепелинова стълба към небето, която обикновено води надолу. Третото състояние китайците и докторите наричат "Любовен блясък". Настъпва след третата бира при тинейджърите и втората малка водка при Обикновените Почитатели. И никога не настъпва при миньорите, трактористите и прочие промишлени употребители. Третото състояние е Агрегатното Състояние на Личността, позволяващо на всеки човек да се чувства като Великан. Това е Етапът на Разбирателството, Отсечката на Съчувствието, Мястото, Където Успяваш Да Си Кажеш Изречението и всички да се засмеят. На него, на Изречението ти, а не на самия теб. Четвърто идва онова, което всички чакат. Предполагам, че се нарича "генно напиване". Човекът е програмиран да усвоява Алкохола. Етапът на генното напиване е когато ензимите разпознаят Алкохола и вместо да почнат да го разграждат веднага, те с въздишка обявяват санитарен полуден. Защото вече знаят - вече сте ги научили, че тази вечер може да се случи само едно нещо. Някой е решил, иска да се напие и ще го направи. Този някой ще продължава да се налива с водка, докато тя убие всички ензими на тази земя. И докато всичката изядена руска салата на Планетата тръгне като пълноводна река към Световния Тих Океан на погълнатия досега от хората Алкохол. Петият елемент на пиянството е Моментът на Превеликата Изява. Твърдят, че Анди Уорхол веднъж се напил и преди да се наебе с някакво младо момче му казал, че всеки има своите петнайсет минути слава. Уорхол не е прав. Уорхол е жалък американец от цигански произход с хомосексуални наклонности. Не може да се вярва на Уорхол и на американските сентенции - този народ се научи да пие едва когато му забраниха да го прави по времето на закона Уолстед, по-известен като Сухия режим. Истината е друга - всеки човек има своите пет малки водки. Които никога не би заменил за цялата световна слава. Шестото състояние е най-дългото. Китайците и докторите го разделят на два вида - "тиха тъга" и "шумна лудост". Когато шестото състояние завладее човека и го направи тих и тъжен, отстрани той прилича на препарирано животно, а в стъклените му очи се чете ужасът, че след малко ще му стане лошо. Лошо в смисъл не на повръщане и силни гърчове, а лошо в смисъл на тоталното завръщане към света на другата сутрин, когато хората около теб няма да са пияни. И ще те карат да бъдеш като тях. Тихата тъга е характерна за извисените хора, интелектуалните типове, качествените задоволени и осъзнати човеци и серийните убийци. Докато шумната лудост е другото състояние за един друг тип хора - неосъзнатите, потиснати задръстеняци и комплексари, които са неспособни да се самоубият по обикновения начин и обикновено се заяждат с хора, изпаднали в тиха алкохолна тъга. Седмото ниво се нарича простичко "амнезия". Светът вече не се движи със скорост 24 кадъра в секунда, а малко по-бавно (и все по-бавно). Светът идва на приливи и отливи към теб и трябва голям тренинг, за да не му позволиш да те разтвори в себе си. В такива състояния Истинските пиячи запазват себесъщност, като непрекъснато викат на Разливащото Се От Черепа съзнание да се върне, дават си точна диагноза (в смисъл "Божке, как се напих!") и си тръгват. Без да бутнат нищо и без никой да ги настъпва по часовника. Амнезията при Истинските пиячи е и лека форма на шизофрения - съзнанието се разделя на Регистратура и Реакция, които неистово търсят тяхната любима асистентка, Координацията. Тя обаче спи задоволена до притъпяване от камшичестите фалоси на алкохолните молекули.

Алкохолът не носи нещастие Образът на Алкохола в Общественото пространство е неизлечимо негативен. И изключително лицемерен. Всички говорят колко е лошо да се пие, а употребяват. Употребата е майка и баща на Общественото и Индивидуалното Съществуване, Тихият Бич на Човечеството, с който То всяка вечер се самозадоволява. И всяка сутрин го закача на стената под надписа "не е хубаво да се прави така!". Употребата е единствената причина за това, което политиците наричат Социален Мир. Това понятие в реалността е името на един скромен социалистически пир, на който яденето е твърде малко, затова пък Алкохол има за всички. Алкохолът е единственото нещо, което е повече от Секса В Тази Страна. Негативната Легенда за Лошия Алкохол твърди само едно: "Пияният човек е човек, който върши лоши неща, преди да му стане зле."

Пресата твърди, че пияният човек върши по-лесно престъпления, отколкото трезвият. Пресата обаче вади грешно съотношение между пияни хора, вършещи престъпления, и трезви, вършещи престъпления. Ако обаче вземете за отправна точка на изследването мирните хора, ще видите друга картина: всъщност пияните мирни хора са милиони пъти повече от трезвите мирни хора. Алкохолът помага да се успокоиш, той канализира гнева в приятно безсилие и отлагане. А ако толкова много искаш да убиеш някого - накрая го правиш. И в този момент Точно Това Общество вместо да те пита защо си убил човек, те обвинява, че си бил пиян. Обяснението според мен е, че Светът е твърде лош. Едва ли можем да очакваме, че Алкохолът ще го направи по-добър. Всяка вечер между 19 и 24 часа Светът пуска кепенците и отива някъде да се напие. После му е трудно да се върне, но го прави, защото на сутринта трябва да отиде на Работа. С парите от Работата Светът си купува Алкохол. И чака да се свечери.

Някои хора не обичат Алкохол Нищо друго не притеснява човека така, както пълна до ръба чаша Финландия с малко лед и лимон за красота. Прилича на кофа пълна с екстрасистулии, импотенция и мигрена, напомня на току-що изваден черен дроб, пльоснат върху кухненска маса и предполага леко фъфлене след лош побой. В същото време нищо друго не радва човека повече от пълната само два пръста чаша Финландия (също с малко лед и лимон за красота). Просто не мога да понеса същата чаша, пълна догоре. Усещането е като че някой ти обявява излишно състезание в 100-те метра, докато ти си майстор на маратона. Красив е вискозитетът на водката с лед. Красиво е усещането на Алкохол Във Вените. Красива е водката в стомаха ти (само на влизане). Красив е даже махмурлукът (като всяко страдание). Красива е дори пияната жена - тя най-после е истинска и се държи не както са я учили, а както й се ще: иска де се ебе с всеки, иска да плаче и да крещи. Доказано е, че жените никога не знаят защо (каквото и да е). Това е и разликата в мъжкото и женското пиене. Ако сравним Алкохола с Дървото на Познанието - мъжете поне успяват да се качат на него. Докато жените ползват това дърво като тояга. Удрят се по главата с него и започват да бръщолевят онова, което никога не са посмели да кажат. А то много прилича на Познание. Това, че някои хора - повечето жени - не обичат Алкохол, не трябва да ни притеснява. За жените е оправдано, защото те са направени да ти държат главата когато повръщаш (а за това трябва сигурна ръка). Ако се огледате обаче и видите кои мъже не обичат Алкохол, ще се убедите, че това са единствено Изпадналите В Забвение Вселенски Задници, през които никой никога няма дори да се изсере.

Някои хора не разбират Алкохола Майката на карбовски му забранява да пие. Тя е светица и всяка сутрин (когато се събуди у тях) карбовски намира следните бележки. Те са написани на обратната страна на голямата оранжева бюлетина на Народен съюз - БЗНС, ДП. На тях с учителския почерк на светицата винаги е написано едно и също:

Мартине, Ако продължаваш да се напиваш така, че да смърдиш като последния пиян боклук, аз не издържам повече, ще тръгна за някъде и не ме чакай да се върна никога. Не мога да понеса това. В рода на баща ти има много пияници, явно в теб се е настанил алкохолния ген, който ще направи така, че да пропаднеш изцяло в живота си. Как и кога ще създаваш семейство с тази пияна глава? Как ще живеят деца с пиян баща? Как ще създадеш дом с изпита заплата за алкохол? Как ще храниш семейство? Какво ще стане от тебе - доброто красиво и обично дете създадено и отгледано с много обич! Не мога повече! Мама Смея да твърдя, че мама е част от Големия Световен Заговор, който твърди, че не трябва да се пие. Смея да твърдя, че светицата не ми помага много, освен че перфектно създава чувство за вина и тонове други противоречиви чувства. И то при положение, че никога не е седнала да се напие един път с мене. Смея да твърдя също, че това е по-малкото зло - можех да бъда наркоман, рецидивист, педофил, депутат или друг еквивалент на всеки смъртен. Примерно миньор, футболист, контрольор или шофьор на такси. Тяхното пиянство просто не ми харесва. Щото аз винаги съм се притеснявал, че пия много. До днес, когато отново се сетих какво беше казал старият Джек Лондон в Цар Алкохол: "Хората, които пият, се делят на два типа. Първият тип са тъпи хора, неодарени с фантазия, с вцепенени мозъци. Те вървят и се клатушкат, разкрачват широко краката си и свършват обикновено с това, че падат в канавката. Това състояние завършва с това, че пред очите им започват да се мяркат розови слонове и сини мишки. Над пияниците от този вид обикновено точат евтиното си остроумие хумористичните списания. Вторият тип са хора с голям полет на фантазията, способни да виждат свръхчувственото. Техния вървеж е твърд дори когато са приели достатъчно алкохол. Те никога не правят грешки, винаги стоят твърдо на краката си и никога не губят съзнание. Опиянението засяга мозъка им, но съвсем не е властно над тялото им. Такъв човек може да бъде весел другар и да сипе безкрайни остроти; или може да има видения и фантоми от космически мащаб, които поразяват с желязната си логика. В това състояние той съблича от живота измамливите му покривки и пред погледа му изпъква железния пръстен на необходимостта, който сковава духа му. Това е часът на най-висшата власт на Цар Алкохол. Да се напие до такава степен, че да падне в канавката, е достъпно всекиму. Но страшно е, когато твърдо стоящ на краката си човек спокойно дохожда до заключението, че единственият път на освобождение е да ускориш смъртта си. Това е часът на Бялата логика, когато човек разбира, че той може само да познае законите, които управляват нещата, но никога няма да познае нещото само по себе си. Това за него е часът на изпитанието. Той стъпва на пътечката, която води направо в гроба." Джек Лондон не е прав. Алкохолът е и Бог, и Цар, и Красавица, и Звяр - и всичко онова, което не ни понася, но без което не можем. Никога явно няма да успея да обясня, че малките красиви мегагалактики на Малката Водка, създадени от Твореца, са навързани със слънчевите системи на Алкохолните ми гени - по начин, който опростява Света, Украсява Живота и Кара Хората Да Продължават. Винаги съм се притеснявал, че пия много. Всъщност това е защото винаги съм знаел, че Алкохолът не е полезен. Онова, което май трябва да напиша накрая, е само едно - недейте да пиете много. Алкохолът вреди на вашето здраве